Все

по една и съща

пътека вървя…

Всеки ден –

без да се уморя.

Понякога

много тясна

и страшна е тя.

От сутрин до здрач

без плач

и винаги със усмивка -

неуморна бъбривка.

Със радост

милост раздавам

без да се уморявам.

Побеждавам.

Искам от нея

да се отклоня -

да избягам

и да се скрия

в някоя дива курия

където няма страх,

няма грях

и друг свят да открия…

Да се задъхвам

от радост

да не зная жалост

да тичам на воля

пеперуди да гоня -

като в детството

безгрижно да живея…

Да пея.

Нищо да не ми тежи.

Спокойно да дишам –

само пчела

край мен да жужи.

В росата

да се оглеждам

и пред нищо

да не се навеждам.

Тишината искам да чуя.

14.00  18.03.2008