Болница
на два етажа.
Мога много
за нея да разкажа.

Лекари, сестри
и добри и зли…
Идват, отминават.
Едни
следа оставят.
Други
се забравят.
Всеки
своя път поема.
Тук оставя
спомени- поема!
Едно е вярно –
не са били
тук напразно!

Болните по пътеки -
със съдби не леки.
Пътеките извървяват –
не всичките оздравяват…

Да работиш по пътека –
съдба е туй не лека.
С малко средства –
не на всеки се харесва.
Обич голяма е нужна
да постигнеш дейност задружна.
И да си отстояваш нещата
не е работа до заплата.
Душевна сила е нужна
да е работата задружна.

Смелите отстояват –
силните оцеляват!


21:56 19.02.2008